Евгени и Маруся Иванови в огледалния свят

with 2 Comments

Какво е общото между презентациите и спорта? Оказа се, че е повече, отколкото някога съм си представяла. Днешният петъчен разговор е не с един, а с двама души, към които изпитвам истински респект. Не само защото единият е висок 210 см, а другият излъчва добрина и майчина загриженост към всяко дете, което тренира. Не е и само защото имат зад гърба си опита на професионален волейболист и медалист от Световно първенство, на родители, на хора, които вярват в това, че спортът и активният начин на живот принадлежат на всеки един от нас. Заради всичко това, а и защото винаги, когато говорят, ги слушам в захлас, поканих Евгени Иванов-Пушката и неговата съпруга Маруся да гостуват в нашите петъчни разговори.

Колко често ви се налага да говорите пред публика? 

Маруся: Родителските срещи броим ли ги? (смях)

Евгени: Броим ги, разбира се, това си е говорене пред публика! Но като оставим родителските срещи настрана – повече от нормалното, определено. Работим доста често с публика – по време на тренировките в залите за лечебно-изправителна гимнастика, ангажиментите ни в медиите, свързани със спортните каузи, в които участваме.

Маруся: Ако трябва да обобщим – поне един път седмично.

Забелязвате ли кога хората слушат наистина и кога са тялом там, но духом ги няма? 

М: Да, определено. Хората слушат винаги когато това, което им говориш, ги засяга лично.

Е: Причината хората да започнат да се разсейват по време на реч или презентация обикновено е, когато темата не е съобразена с публиката. Друг много любопитен момент е “приятното разсейване”, т.е. когато хората усетят, че им говориш за нещо, за което те също носят отговорност, но не искат да си го признаят. Тогава започва едно почесване и гледане встрани.

В момента се занимавате с промотирането на активния и здравословен начин на живот сред децата с активностите на АСЕМ груп. Как се справяте, когато трябва да презентирате подобна тема – на аргументация ли залагате или на разказване на лични и емоционални истории? 

М: Да говориш за здравословния начин на живот е много всеобхватно, защото всеки го разбира по различен начин. За някои това е само здравословно хранене, за други е само спорт, за трети – комбинация от двете. Когато се изправиш пред аудиторията със стряскащи статистики и аргументация за това колко много деца страдат от затлъстяване в България, няма как да не ти обърнат внимание. Тук рационалните аргументи и фактите не могат да бъдат избегнати, защото те дефинират проблема. Точно поради тази причина обаче, не можеш да разчиташ само на тях. Дефинирането на проблема трябва да е кратко, точно и ясно. Тогава вече, през призмата на личната история, можеш да засегнеш човешкия елемент в проблема, това, че един цял живот може да бъде предначертан и зависим от това какво яде детето и колко се движи например.

Е: Това да имаш статистика зад себе си по време на презентацията, е важно, защото е нещо, което после всеки може да провери. Често идват хора при нас след презентациите и ни питат “Ама тези цифри верни ли са?”, защото въпреки че са просто цифри, те са шокиращи, т.е. рационалните цифри предизвикват емоционална реакция.

Това вероятно зависи и от презентатора – как той представя цифрите, доколко самият той се вълнува от темата…

Е: Да, определено. Но също има значение как ще си структурираш информацията. Когато публиката не те познава и не знае с какво се занимаваш и за какво се бориш, тогава започвайки с общото – цифрите – и преминавайки после към частното – историите – постепенно успяваш да спечелиш доверието на хората насреща.

М: Много е важно, дори когато не познаваш публиката си, да знаеш, че има три типа хора – първите са визуално ориентираните, които ще гледат слайдовете ти и това как изглеждаш и какво излъчваш, вторите са слушателите, които реагират на казаното и начина, по който си го казал и невербалната комуникация. Третият тип за мен са хората, които търсят индивидуално внимание от презентатора – наглед те изглеждат незаинтересовани от казаното, но чуят ли нещо, което тях индивидуално ги заинтригува, обикновено след това идват при нас с конкретни въпроси.

evgeniimarusya2

Кое от работата с треньорите в професионалния спорт успяваш да приложиш като начини за убеждаване и в презентациите? 

Е: Една мотивационна реч на един треньор може да доведе до два световни рекорда един след друг само във филмите. В реалността обаче треньорите трябва да са много добри презентатори и то особено в периоди на спад в представянето на отбора или на отделен играч. Тогава методите са много разнообразни – примери, лични истории. Имахме един треньор, който се държеше супер либерално с нас и можехме да правим каквото си поискаме. Но винаги в моментите, когато тръгвахме надолу, той се обръщаше към нас с думите “Ето сега ми отговори”, за да ни накара да поемем отговорност. Имал съм и треньори, които работят само с рационалното – много статистики, много изчисления, конкретни стратегии. И историите, и аргументите работят, в зависимост от ситуацията и това, от което участниците в нея се нуждаят.

Наистина ли рационалните аргументи могат да предизвикат действие сами, без емоционален привкус? 

М: Емоцията е нужна, тя е първоначалният шут. Обаче после трябва да успееш да изкараш аудиторията от емоцията, да ѝ дадеш малко цифри, да разбере смисъла, не просто да усети емоцията. Всъщност и двете са нужни, защото да презентираш е една игра – винаги да знаеш защо правиш това, което правиш, и да се стремиш към една цел.

Коя е презентацията, която вие бихте направили, за да промените света? 

Е: Бих се опитал да покажа на хората, че светът е огледало. Това, което даваш, получаваш и това, което си ти, се отразява в действията на хората обратно към теб. Не можеш да очакваш, че ще хвърлиш топка към стената и тя няма да се върне обратно към теб.

 

2 Responses

  1. Мария Колева
    | Reply

    Удивителни сте! Успех желая и на двамата!

  2. Антония Петкова
    | Reply

    страхотно интервю:))), прекрасни хора, удоволствие е да четеш толкова съдържателни, практично-насочени отговори, без една излишна дума.

Leave a Reply