Защо жените лидери са все още толкова малко?

Това е заглавието на презентацията на Шерил Сандбърг – COO на Facebook. Шерил е изключително интересен презентатор и със сигурност – успешен бизнес лидер. В презентацията, която публикувам тук, тя говори за нейните виждания защо жените все още не са наравно с мъжете на лидерските позиции по върховете на корпорации, неправителствени организации и.. изобщо. Не бих искала да издавам какво казва Шерил, защото, дами (и господа), вярвам, че трябва да видите видеото и да съпреживеете казаното.

Аз искам да коментирам само едно нещо – историите, които Шерил разказва. Тази дама е една от водещите фигури в компания, чийто успех няма нужда от коментар. Но въпреки това историите от живота и кариерата си, които разказва, са поднесени толкова фино и скромно, толкова внимателно и без излишен патос, че посланията им сякаш са още по-въздействащи. Шерил изглежда уязвима на сцената, защото самите истории, които споделя, са от нейния личен опит и представят и нея като обикновен човек, който върви по труден път към успеха, прави грешки и губи понякога.

Нещото, което ме накара да публикувам точно тази презентация, е и фактът, че Шерил наскоро изгуби съпруга си при нелеп инцидент. Днес прочетох посланието ѝ, което е споделила след дълго мълчание по темата, във фейсбук и.. дъхът ми секна. Трогателна история от една крехка и уязвима жена, която е толкова силна да каже тези думи на всички:

“Бих искала да благодаря на всичките ни приятели и семейството ни за това, че изливат любовта си през последните няколко дни. Беше изключително – и всяка история, която ни споделихте, ще ни помогне да задържим Дейв жив в сърцата си и спомените. 

Запознах се с Дейв преди 20 години, след като се преместих да живея в Ел Ей. Той стана най-добрият ми приятел. Показа ми интернет за първи път, планира забавни излети, заведе ме в храма за еврейските празници, пусна ми много по-страхотна музика, отколкото бях чувала. Прекарахме едни истински радостни 11 години на най-дълбока любов, щастлив брак и по-вярно партньорство, отколкото можех да си представя… Той ме дари с опита да бъда добре разбирана, наистина подкрепяна и напълно и дълбоко обичана – и аз ще нося това със себе си завинаги. Най-вече, той ми даде двете най-невероятни деца на света. 

Дейв беше моята скала. Когато се разстройвах, той оставаше спокоен. Когато се тревожех, той казваше, че всичко ще бъде наред. Когато не бях сигурна какво да направя, той измисляше. Той беше напълно отдаден на децата си по всеки начин – и тяхната сила през последните няколко дни е най-добрият знак, който мога да имам, че Дейв е все още тук, с нас, в неговия дух. 

Ние с Дейв далеч не получихме достатъчно време зааедно. Но колкото е разбито сърцето ми днес, точно толкова съм и благодарна. Дори през тези последни няколко дни на абсолютно неочакван ад – най-тъмните и най-тъжни моменти от живота ми, знам колко голям късмет съм имала. Ако в деня, когато минах по брачната пътека с Дейв, някой ми беше казал, че това ще се случи, че ще ни го отнемат само след 11 години, пак бих минала по тази пътека. Защото да бъда съпруга на Дейв за 11 години и родител за 10, заедно с него, може би ме е дарило с повече късмет и повече щастие, отколкото бих могла въобще да си представя. Благодарна съм за всяка минута, която имахме. 

Като слагаме любовта на живота ми да почива днес, ние погребваме само тялото му. Неговият дух, неговата душа, неговата невероятна способност да ни дава опора, остават с нас. Те живеят в историите, които хората споделят за това как той е докоснал живота им, в любовта, която е видима в очите на семейството и приятелите ни, в духа и издръжливостта на децата ни. Нещата никога вече няма да бъдат същите, но светът е по-добър заради годините, в които моят любим съпруг живя.”

Leave a Reply