Да полетиш отново

Петък вечер е и то след тежка седмица – много неща се случиха през нея, някои по-коментирани от други. Двете основни теми, които бяха широко обсъждани в социалните медии и в традиционните такива, бяха “за” или “против” кърменето на обществени места и авиокатастрофата на самолета на Germanwings. По първата тема в момента не се чувствам достатъчно способна да коментирам, но днес една статия грабна вниманието ми във връзка с трагичния инцидент със самолета на Germanwings.

Когато стане дума за смъртта, обикновено е по-добре да замълчим. Но не това е направил капитан на Germanwings ден след катастрофата, по време на редовен негов полет. 24 часа, след като медиите по света и у нас гръмнаха с информация за разбилия се във Френските Алпи самолет, все още причините за това не бяха изяснени. Представете си, че трябваше да летите точно със същата авиокомпания 1 ден след катастрофата. Колкото и рационалното ни “Аз” да ни казва, че едва ли има по-сигурна авиокомпания в този момент, защото 100% всичко е проверено по 2 пъти, качвайки се в самолета, стомахът на пасажерите се свива от страха от неизвестността по случая. Това разказва германска пасажерка, която в деня след катастрофата ще лети с Germanwings. Когато се качиш на самолета, знаеш какво да очакваш – любезно посрещане от екипажа, настаняване, инструкции по безопасност и поздрав от капитана, който чуваш след като вече си във въздуха.

Различното в случая е било, че капитанът е разказал кратка, лична и човешка история на пасажерите в неговия полет, преди да излети самолета. И го е направил лично пред тях, а не от пилотската кабина.

Историята му е гласяла, че и той, и екипажът му се чувстват съпричастни към трагедията. И те имат това чувство на тревожност от неизвестността за причините за инцидента, но всички те са дошли на работа доброволно в този ден (Germanwings са оставили капитаните и екипажите сами да решат дали се чувстват уверени да летят в деня след катастрофата, бел. ред.). И те имат семейства, при които искат да се приберат и че той самият ще направи всичко по силите си вечерта да бъде при своето.

В резултат всички в самолета са притихнали. Никой не си проверява телефона, нито провежда последни работни обаждания. След кратко мълчание, избухват в бурни аплодисменти. Дамата, която споделя тази история, завършва с думите:

Искам да благодаря на капитана за това, че беше разбрал какво си мислим всички. Както и че с тази история успя да постигне това, че ако не друг, то поне аз имах добро чувство по време на полета.

Този пример за пореден път илюстрира силата на личната история и колко е важно да знаеш какво очаква и как се чувства публиката ти, за да ѝ кажеш това, от което има нужда. И това обикновено е най-въздействащо, когато не се страхуваш да бъдеш искрен и да покажеш, че дори да си капитан, ти си преди всичко човек – чувстващ, преживяващ, уязвим.

По материал на The Time – http://time.com/3761538/germanwings-pilot-reassures-scared-passengers-after-crash/

Leave a Reply