Как да формулираме послания, които се помнят?

Какво прави някои идеи запомнящи се, а други – лесно забравяни? Според Чип и Дан Хийт, посланията или идеите, които се помнят, имат свойството да се “залепят” в съзнанието ни. “Лепилото” се крепи на 6 основни принципа, които да следваме, когато ги формулираме: 1

1. Простота (Simplicity)

Ако всичко е важно, значи нищо не е важно. Това значи да дадете всичко от себе си да опростите посланието до самото му ядро, така че ясно да заявите това, което искате. Това не значи да го направите да звучи глупаво. Значи да знаете основната идея и защо тя е важна. 4

2. Изненада (Unexpectedness)

Ако нарушите очакванията на публиката, можете да спечелите интереса ѝ. Изненадайте ги, за да спечелите вниманието им, и стимулирайте любопитството им, за да го задържите. Най-лесният начин за това е, ако поставяте въпроси или отваряте празнини в знанието на хората по дадена тема, които след това да запълните. 3

3. Конкретност (Concreteness)

Избягвайте абстрактните послания – бъдете истински. Давайте разбираеми примери с реални неща. Това дава възможност на публиката да си визуализира това, за което говорите. Представете си следното изказване: “Моята цел е да има расово равноправие”. А сега го сравнете с “Мечтая, четирите ми малки деца да живеят някой ден в нация, в която няма да ги преценяват според цвета на кожата им, а според характера им”. Последното е част от речта “I have a dream” на Мартин Лутър Кинг. Дали ако той беше отправял банални и абстрактни послания, щеше да успее да изнесе една от най-помнените речи в света? 2

4. Доверие (Credibility)

Когато се изправим пред публиката, искаме да си тежим на мястото. Понякога обаче хората се бъркат, че представяйки цялата си автобиография или статистиките от финансовия отчет на фирмата си, ще успеят да впечатлят публиката и да спечелят нейното доверие. Не е така. Доверието се печели, когато сме се постарали достатъчно да разберем какви хора стоят насреща ни и какъв език да използваме, за да ни разберат. Ако говорим на техния език и им даваме примери, които са близки до тях, доверието в нас се покачва. Но колкото повече си придаваме тежест по изкуствен начин, толкова повече губим. 5

5. Емоции (Emotions)

Хората са емоционални същества. Не ги заливайте с факти, а ги накарайте да чувстват. Има хиляди начини – разкажете им история, покажете им картина. Ако например искате да предадете посланието, че животните, осиновени от приюти, претърпяват коренна промяна поради факта, че някой отново им дава дом, можете да използвате булети, текст или статистики и това буквално да убие посланието ви. Но покажете някоя от снимките по-долу и вижте реакцията. Хората чувстват – умиляват се, вълнуват се, искат да направят нещо. Емоциите подтикват към действия:

two-dogs-adoption-happiness-then-and-now-sad-happy (2)

6

6. Истории (Stories) 

Историите имат свойството да увличат хората – те ги ангажират. В Япония например, когато нов служител започне работа, той има свой ментор, който да му показва как да си върши работата и какви правила да следва. В голяма степен това се случва под формата на разказване на истории, макар и никъде официално да не е написано, че така трябва. Защо? Защото историите се помнят. Ако новакът научи историята за онзи негов колега, на когото се е случило еди-какво си, защото е забравил да си сложи предпазната каска, едва ли ще я забрави бързо. Докато ако просто има да прочете списък с правила, вероятно ще ги наизусти и забрави в рамките на 1 седмица.   И накрая един пример – когато през 1962 г. президентът Дж. Ф. Кенеди говори за изпращането на човек на Луната, той има нелека задача. Как да обясни нещо толкова сложно, непонятно за обикновения човек? Като говори на неговия език. Ето как:

Ако трябваше, уважаеми съграждани, да ви кажа, че трябва да изпратим на Луната, на 240 000 мили от контролната станция в Хюстън, гигантска ракета, по-висока от 300 фута, с дължината на това футболно игрище, направена от нови метални сплави, някои от които още не са изобретени, устойчива на топлина и натоварване в пъти по-високи от това, което някога е било изпитвано, сглобена с такава прецизност, с каквато не е сглобяван и най-финият часовник, носеща цялото оборудване за задвижване, управление, контрол, комуникации, храна и оцеляване на мисия, която никога не е била правена, до космическо тяло, непознато за човечеството, която след това да се върне безопасно на Земята, преминавайки обратно през атмосферата със скорост над 25 000 мили в час, през температура колкото половината от тази на Слънцето – почти толкова горещо, колкото е тук в момента – и успеем да направим всичко това, по правилния начин и сме първите, които са го направили преди края на това десетилетие – тогава трябва наистина да сме смели.

Е, как мислите? Струва си поне да се опитаме да направим посланията си такива.two-dogs-adoption-happiness-then-and-now-sad-happy (2)

Leave a Reply