Киното, историите и презентациите (част 2)

with No Comments

В първата част на този пост писах за това, че добрата структура всъщност е един от ключовете към добрата презентация. Структурата в презентацията се създава, когато гледаме на нея като на нещо цялостно, при което знаем какво ще е началото и какъв искаме да бъде краят – точно както при добре разказаните истории. Днес продължавам по темата, като ще ви покажа как да подходите, ако искате да създадете структурирана форма на презентациите ви, така че да можете да постигнете резултати и да задържите вниманието на публиката. 

Моделът на Дуарте

Нанси Дуарте е всеобща любимка на make them…, защото е посветила мнoooого време в изследване и анализиране на презентациите – и най-добрите и не толкова. В книгата си Resonate Нанси ни превежда през всички аспекти на презентирането – разказването на истории, оформянето на слайдове, контактът с публиката и още наистина много. Там споделя и откритието си за това, че добрите речи и презентации обикновено имат една и съща форма.

Presentation-Form

 

Ето какво съдържа тя:

Начало

Началото на презентацията е моментът на грабването на публиката.

Представете им това, което е сега (What is) – светът, какъвто те го познават, съдържащ и проблема, който вие искате да адресирате.

Като казваме проблем, имаме предвид нещо, което в момента е такова, каквото е, НО може да бъде променено след вашата презентация. За да имате резултат, разбира се, трябва да знаете какво целите. Моята цел например би била да убедя 80% от колегите ми в офиса да ходят с колело на работа поне 1 път на седмица. Съответно какво е положението сега – трафик, задръствания, нерви, стрес, мръсотия.

Веднага след като представите светa сега, е време да хвърлите ръкавицата и да отправите предизвикателството – какъв може да бъде светът, ако хората направят това, което ние им предлагаме.

Светът сега може да се промени – по-малко трафик, по-малко стрес, по-добро здраве, по-щастливи хора (What could be). И това само, ако поне веднъж седмично карат колело до работа (предизвикателството).

Среда

След като вече сме свалили картите и сме отправили предизвикателството към нашата публика е време да я убедим в тезата ни. Запомнете едно – не можете да промените хората с една презентация. Но можете да сте толкова убедителни, че те сами да поискат да осъществят промяната. Затова в средата на презентацията е време за аргументи и непрекъснат контраст между това, което е сега, и това, което може да бъде:

bike-vs-car1

Край

Краят на презентацията не е истински край – той е ново начало. В края на презентацията трябва да наблегнем на 2 неща:

  1. Да предизвикаме публиката да действа, като ѝ кажем точно какво искаме да направи. Например – да кара колело поне веднъж седмично до работа.

  2. Да начертаем визия за бъдещето заедно – какво ще е новото начало, колко по-различен ще бъде светът след време, ако днес публиката направи това, което искаме от нея. Защо е важно това? Визията не се подчинява на ограниченията тук и сега, затова ни позволява да сме смели в проектирането ѝ. А за да се случи тя, са нужни малки стъпки – те вече са тук и сега.

Източници: 
http://www.townofsananselmo.org/index.aspx?NID=639
http://www.duarte.com/blog/free-multimedia-version-of-resonate/
https://smartgrowthmd.wordpress.com/2013/06/27/car-versus-bicycle/

 

Leave a Reply