Петъчни разговори с Мануела Дюлгерова – Тотева

with 3 Comments

Днес си говорим с Мануела Дюлгерова – Тотева – една от онези дами, които по някакъв невероятен начин успешно съчетават безброй неща, до едно важни. Тя е мениджър комуникации в Аурубис България, заместник-председател на Българско дружество за връзки с обществеността и член на управителния съвет на Български дарителски форум, и не на последно място съпруга и майка.

Каква е ролята на презентациите в живота й оставяме да ни разкаже самата тя:

Мануела Дюлгерова – Тотева: Напрежението идва, когато си неподготвен

Мануела, здрасти и много ти благодаря, че отдели от ценното си време, за да си поговорим на тема презентации. Преди обаче да се гмурнем там, много ми се иска да те питам друго. Като четох биографията ти на сайта на БДВО, а и познавайки те от няколко години, имам чувство, че си била навсякъде и си правила всичко. Хайде кажи, какво не си била още, а ти се иска да бъдеш?

Първо, благодаря за поканата и успех на чудесния блог, който създаде и се оформя като поредната творческа инициатива с практичен привкус в твой стил. Относно питането ти – за мен човек трябва да преоткрива себе си и възможностите си ден след ден, без да спира, поставяйки летвата все по-високо, иначе се получава безметежно носене по течението, което изобщо не е типично за моя характер и зодиакален знак (Скорпион!). Определено последните десет години се отличават с трупане на много разнообразен опит в нестихваща динамика, което изисква огромна отдаденост и често води до компромиси с личното време за семейство и приятели и вероятно това обяснява усещането ти. Наскоро си правих равносметка какво следва, как се виждам след 5-10 години и установих, че е трудно, но не невъзможно да напаснеш желанието с реалните възможности, така че работя в тази посока. Някой ден искам да се посветя на писане, навремето исках да стана писател и журналист, тормози ме фактът, че сега нямам време. Струва ми се реалистично да вляза в ролята на учител и ментор, за да са още по-смислени годините прекарани в практикуване на професията и целия опит. Мечтая да имам шанса да се отдам на благотворителни каузи в области като подкрепа на деца и жени в риск, опазване на природата и ресурсите, защита на бездомните животни.

 

В последните години си изключително активна част от екипа на Българското дружество за връзки с обществеността и като такава имаш пряк поглед върху едно от най-важните събития за индустрията за годината – Годишните награди на дружеството. За онези от нашите читатели, които не са дотам вещи в ПР индустрията, ще обясним, че по време на наградите се представят и избират (от специално жури) най-добрите ПР проекти и компании за годината. Колко е важна там презентацията на участниците и влияе ли тя на крайната оценка на журито?

Представянето на проектите, участващи в конкурса, се провежда под формата на открити презентации пред журито, останалите участници, студенти, преподаватели и други представители на PR гилдията, които проявяват интерес към последните тенденции от практиката у нас. Това не случайно е вторият етап от конкурса, до който са допускат по-добрите и именно те получават реален шанс да грабнат статуетка в ръцете си. В този смисъл представянето по време на фиксираните 10 минути за презентация е от изключително значение – емоцията и езикът на тялото, тонът, възможността за отговори, двупосочната комуникация в реално време – това определя значителна част от крайната оценка на журито. Опитът в презентирането е важен и съветът ми към участниците в бъдещите издания на конкурса, е винаги да изпращат най-подготвения член на екипа си.

awards__d1e52c6d508ac37f4d5edbd4ed33ffb7

Имало ли е трудни за забравяне презентации по време на Годишните награди на БДВО и ако да, кое ги е направило такива? (Може и в негативен смисъл да погледнеш въпроса – толкова лоши, че е трудно да ги забравиш).
През годините на конкурса, който се провежда ежегодно от 2001 година насам, добрите или лошо поднесените презентации са били ключови за оценяването и те до голяма степен са накланяли везните нагоре или надолу. Смятам, че е непростимо, ако имаш самочувствието да се явиш на престижни професионални награди, каквито са организираните от БДВО, да не си в състояние да дадеш всичко от себе си, за да направиш най-атрактивната презентация и да спечелиш срещу конкуренцията. Няма да дам конкретни примери, по-скоро ще обобщя, че нивото на участващите проекти е добро и с годините се повишава. Като студент на Chartered Institute of Public Relations имах преди време възможност да получа база за сравнение с PR опита на Великобритания, държава, в която тази професия може да се похвали със завидно по-дълга история. Ще кажа, че нивото при нас достойно добро, а надеждата ми е най-вече в младите хора, които предлагат все по-нестандартни идеи и подходи за презентиране.

 

Била си и от двете страни на барикадата – и от страната на ПР агенцията, и от страната на клиент. Какви бяха предизвикателствата, когато трябваше да правиш презентация за клиент на агенцията, и какви са днес, когато трябва да оценяваш презентации на агенциите?
Опитът да си бил от едната или от другата страна, е предимство, което ми е дало критичен поглед. В общи линии, независимо от коя страна си, трябва да изпълниш сценария по възможно най-добрия начин без право на втори дубъл, особено когато печелиш нов клиент или проект. За да направиш ефектна презентация, за мен първо място трябва да покажеш, че познаваш бизнеса или организацията, да спечелиш доверие от самото начало, доказвайки заинтересованост. Горе-долу, като на интервюто за работа. Като ръководител комуникации на голяма компания от частния сектор днес съм в ролята на клиент и бих казала, че нещо, което е от значение и ми прави добро впечатление, е интерактивният подход. Честно казано мина времето, в което под „презентация“ имахме предвид единствено стандартни слайдове с повече текст и малко картинки. Ходя на доста събития, на които дори липсват слайдовете, а фокус е говорещият и неговите ораторски способности. Трябва да се търсят нови начини за убеждаване, както чрез визия, така и допир, вкус, мирис – ключовото за мен тук е презентиране, което докосва, създава емоция.

10733908_10152996333594796_2279525807991530978_o 

Разкажи ни малко повече за своя процес на създаване на презентации – коя част най-много обичаш, и за коя не остава много време. Как подхождаш към планирането, колко време отделяш за подготовка, за дизайн, за репетиции?

Живея на много високи обороти в бизнес среда, в която обикновено времето за презентация е твърде лимитирано с оглед спазване на крайните срокове. Но на първо място съм PR и като професионалист следва да отдавам значение на този процес. Обикновено в частта планиране си нахвърлям на лист хартия правоъгълници (слайдовете) и си структурирам съдържанието с първоначални идеи – винаги мисля по-трезво с химикалка в ръка, отколкото пред екрана. Следва пренасянето в електронен вид, което е оперативно ако съдържанието вече е налице. „Разкрасяването“ обикновено е умерено, като наблягам на диаграми и графично изобразени процеси, които улесняват възприемането, по-рядко снимки. Всичко е доста изчистено, но все пак говоря от страната на корпоративния свят. В друга област, разбира се, подходът ще е различен и са приемливи повече снимки, видео съдържание и т.н. Репетиция обикновено няма, но когато сам си подготвил презентацията, си достатъчно запознат с материята и едва ли е нужно да стоиш пред огледалото и да декламираш. Ако колега от моя екип ми е съдействал с подготовката, обикновено отделям време заедно да обсъдим, преди представянето пред дадената аудитория.

 

Как се чувстваш, когато трябва да говориш пред голяма аудитория? Как се справяш с напрежението преди важна презентация?

Дълго време професионално се занимавах с музика и излизането на сцена пред голяма аудитория беше почти ежедневие още в детството ми, изпълнено с клавирни продукции (концерти). Вероятно това ми е помогнало до известна степен, но днес не помня какво е чувството на притеснение и това дали говоря пред двама или двеста не ме кара да се чувствам некомфортно. Според мен напрежението идва, когато не си добре подготвен с информацията, която поднасяш, това разклаща увереността. Също така, ако предварително знаеш, че сред слушателите ти има негативно настроени, е минус и е възможно да ти повлияе негативно.

 

Имаш ли любими презентатори или говорители, или пък любими презентации? Кои са те?

Имам най-вече житейски примери, личности, с които съм се срещнала през професионалния ми път дотук и са се превръщали в модел за подражание.

Всички те са притежавали няколко основни характеристики, които се надявам да развивам – ясна и фокусирана мисъл, размах и сближаване с публикута от самото начало, умение за убеждаване без да се затрупва аудиторията с хиляди теоритични факти и аргументи, изчистени визии със семпли, но силни по своето послание акценти.

 

По традиция е време и за съвети към прохождащите презентатори. Кои са най-важните неща, които би им казала – как се става добър презентатор?

Нека използват всеки момент да упражняват и развиват умението да презентират добре. Вярвам, че ако го постигнат, ще им погомне от взимането на изпитите в университета, до печеленето на симпатиите на колеги и ръководители, а защо не и в личния живот. Винаги запълвайте със съдържание, за да ви запомнят и да вървите нагоре.

 

Петъчно с Мануела Дюлгерова – Тотева си говори Михаил Стефанов

3 Responses

  1. […] за да ви запомнят и да вървите нагоре.  Източник: http://makethem.net/2015/01/16/friday-talks-manuela/ Share. Twitter Facebook Google+ Pinterest LinkedIn Tumblr […]

  2. […] Първо, благодаря за поканата и успех на чудесния блог, който създаде и се оформя като поредната творческа инициатива с практичен привкус в твой стил. Относно питането ти – за мен човек трябва да преоткрива себе си и възможностите си ден след ден, без да спира, поставяйки летвата все по-високо, иначе се получава безметежно носене по течението, което изобщо не е типично за моя характер и зодиакален знак (Скорпион!). Определено последните десет години се отличават с трупане на много разнообразен опит в нестихваща динамика, което изисква огромна отдаденост и често води до компромиси с личното време за семейство и приятели и вероятно това обяснява усещането ти. Наскоро си правих равносметка какво следва, как се виждам след 5-10 години и установих, че е трудно, но не невъзможно да напаснеш желанието с реалните възможности, така че работя в тази посока. Някой ден искам да се посветя на писане, навремето исках да стана писател и журналист, тормози ме фактът, че сега нямам време. Струва ми се реалистично да вляза в ролята на учител и ментор, за да са още по-смислени годините прекарани в практикуване на професията и целия опит. Мечтая да имам шанса да се отдам на благотворителни каузи в области като подкрепа на деца и жени в риск, опазване на природата и ресурсите, защита на бездомните животни. В последните години си изключително активна част от екипа на Българското дружество за връзки с обществеността и като такава имаш пряк поглед върху едно от най-важните събития за индустрията за годината – Годишните награди на дружеството. За онези от нашите читатели, които не са дотам вещи в ПР индустрията, ще обясним, че по време на наградите се представят и избират (от специално жури) най-добрите ПР проекти и компании за годината. Колко е важна там презентацията на участниците и влияе ли тя на крайната оценка на журито? Представянето на проектите, участващи в конкурса, се провежда под формата на открити презентации пред журито, останалите участници, студенти, преподаватели и други представители на PR гилдията, които проявяват интерес към последните тенденции от практиката у нас. Това не случайно е вторият етап от конкурса, до който са допускат по-добрите и именно те получават реален шанс да грабнат статуетка в ръцете си. В този смисъл представянето по време на фиксираните 10 минути за презентация е от изключително значение – емоцията и езикът на тялото, тонът, възможността за отговори, двупосочната комуникация в реално време – това определя значителна част от крайната оценка на журито. Опитът в презентирането е важен и съветът ми към участниците в бъдещите издания на конкурса, е винаги да изпращат най-подготвения член на екипа си. Имало ли е трудни за забравяне презентации по време на Годишните награди на БДВО и ако да, кое ги е направило такива? (Може и в негативен смисъл да погледнеш въпроса – толкова лоши, че е трудно да ги забравиш). През годините на конкурса, който се провежда ежегодно от 2001 година насам, добрите или лошо поднесените презентации са били ключови за оценяването и те до голяма степен са накланяли везните нагоре или надолу. Смятам, че е непростимо, ако имаш самочувствието да се явиш на престижни професионални награди, каквито са организираните от БДВО, да не си в състояние да дадеш всичко от себе си, за да направиш най-атрактивната презентация и да спечелиш срещу конкуренцията. Няма да дам конкретни примери, по-скоро ще обобщя, че нивото на участващите проекти е добро и с годините се повишава. Като студент на Chartered Institute of Public Relations имах преди време възможност да получа база за сравнение с PR опита на Великобритания, държава, в която тази професия може да се похвали със завидно по-дълга история. Ще кажа, че нивото при нас достойно добро, а надеждата ми е най-вече в младите хора, които предлагат все по-нестандартни идеи и подходи за презентиране. Била си и от двете страни на барикадата – и от страната на ПР агенцията, и от страната на клиент. Какви бяха предизвикателствата, когато трябваше да правиш презентация за клиент на агенцията, и какви са днес, когато трябва да оценяваш презентации на агенциите? Опитът да си бил от едната или от другата страна, е предимство, което ми е дало критичен поглед. В общи линии, независимо от коя страна си, трябва да изпълниш сценария по възможно най-добрия начин без право на втори дубъл, особено когато печелиш нов клиент или проект. За да направиш ефектна презентация, за мен първо място трябва да покажеш, че познаваш бизнеса или организацията, да спечелиш доверие от самото начало, доказвайки заинтересованост. Горе-долу, като на интервюто за работа. Като ръководител комуникации на голяма компания от частния сектор днес съм в ролята на клиент и бих казала, че нещо, което е от значение и ми прави добро впечатление, е интерактивният подход. Честно казано мина времето, в което под „презентация“ имахме предвид единствено стандартни слайдове с повече текст и малко картинки. Ходя на доста събития, на които дори липсват слайдовете, а фокус е говорещият и неговите ораторски способности. Трябва да се търсят нови начини за убеждаване, както чрез визия, така и допир, вкус, мирис – ключовото за мен тук е презентиране, което докосва, създава емоция. Разкажи ни малко повече за своя процес на създаване на презентации – коя част най-много обичаш, и за коя не остава много време. Как подхождаш към планирането, колко време отделяш за подготовка, за дизайн, за репетиции? Живея на много високи обороти в бизнес среда, в която обикновено времето за презентация е твърде лимитирано с оглед спазване на крайните срокове. Но на първо място съм PR и като професионалист следва да отдавам значение на този процес. Обикновено в частта планиране си нахвърлям на лист хартия правоъгълници (слайдовете) и си структурирам съдържанието с първоначални идеи – винаги мисля по-трезво с химикалка в ръка, отколкото пред екрана. Следва пренасянето в електронен вид, което е оперативно ако съдържанието вече е налице. „Разкрасяването“ обикновено е умерено, като наблягам на диаграми и графично изобразени процеси, които улесняват възприемането, по-рядко снимки. Всичко е доста изчистено, но все пак говоря от страната на корпоративния свят. В друга област, разбира се, подходът ще е различен и са приемливи повече снимки, видео съдържание и т.н. Репетиция обикновено няма, но когато сам си подготвил презентацията, си достатъчно запознат с материята и едва ли е нужно да стоиш пред огледалото и да декламираш. Ако колега от моя екип ми е съдействал с подготовката, обикновено отделям време заедно да обсъдим, преди представянето пред дадената аудитория. Как се чувстваш, когато трябва да говориш пред голяма аудитория? Как се справяш с напрежението преди важна презентация? Дълго време професионално се занимавах с музика и излизането на сцена пред голяма аудитория беше почти ежедневие още в детството ми, изпълнено с клавирни продукции (концерти). Вероятно това ми е помогнало до известна степен, но днес не помня какво е чувството на притеснение и това дали говоря пред двама или двеста не ме кара да се чувствам некомфортно. Според мен напрежението идва, когато не си добре подготвен с информацията, която поднасяш, това разклаща увереността. Също така, ако предварително знаеш, че сред слушателите ти има негативно настроени, е минус и е възможно да ти повлияе негативно. Имаш ли любими презентатори или говорители, или пък любими презентации? Кои са те? Имам най-вече житейски примери, личности, с които съм се срещнала през професионалния ми път дотук и са се превръщали в модел за подражание. Всички те са притежавали няколко основни характеристики, които се надявам да развивам – ясна и фокусирана мисъл, размах и сближаване с публикута от самото начало, умение за убеждаване без да се затрупва аудиторията с хиляди теоритични факти и аргументи, изчистени визии със семпли, но силни по своето послание акценти. По традиция е време и за съвети към прохождащите презентатори. Кои са най-важните неща, които би им казала – как се става добър презентатор? Нека използват всеки момент да упражняват и развиват умението да презентират добре. Вярвам, че ако го постигнат, ще им погомне от взимането на изпитите в университета, до печеленето на симпатиите на колеги и ръководители, а защо не и в личния живот. Винаги запълвайте със съдържание, за да ви запомнят и да вървите нагоре.  Източник: http://makethem.net/2015/01/16/friday-talks-manuela/ […]

Leave a Reply