Как да бъдем креативни? (2 част)

with No Comments

Как да бъдем креативни е въпросът на седмицата. А и на миналата, когато го зададохме за пръв път. Днес продължаваме да търсим отговора му заедно с Хю Маклауд (Hugh Macleod) – един от любимите ни илюстратори, който започва кариера, рисувайки картинки с интересни и важни послания на гърба на визитни картички.

Колкото и невероятно да звучи, това се оказва страхотна идея – и с упоритост, талант и голяма доза забавление се ражда Gaping Void – неговата собствена (доста успешна) компания, която прави рисунки за компании като Intel, Volkswagen, HP и много други.

Преди няколко години той написа и публикува за свободно споделяне електронната книга How To Be Creative (Как да бъдем креативни), която, споменахме вече, поне за нас е право в десетката.

Предния път ви представихме някои от любимите ни негови идеи, днес продължаваме:

 

5. Ако бизнес планът ви зависи от това някой да ви открие изведнъж, най-вероятно ще се провалите

Никой не открива нищо изведнъж. Нещата се раждат бавно и с болка.

Преди време голяма издателска компания ми направи доста солидно предложение. Аз им отказах. Погледнах договора. Имах някои въпроси. Обадих им се да ги уточня и… никога повече не се обадиха.

Това беше много уважавана компания – може дори да сте ги чували.

Те просто предположиха, че съм като всички останали хора, които представляват – гладен и отчаян, и готов да подпиша всичко.

Те искаха да ме притежават, независимо от това дали те самите вършат качествена работа.

Никой не открива нищо изведнъж. Нещата се раждат бавно и с болка.

Това е проблемът с някои големи издатели – искат 110% от вас, но не предлагат да дадат същото в замяна. За тях човекът на изкуството е макарон в голяма купа с паста. И техният бизнес модел се състои в това да хвърлят купата с паста към стената и да видят кой макарон ще остане залепен. Онези, които паднат на пода, просто ги забравят.

Издателите са просто посредници между нас и публиката. Нищо повече от това. Ако хората на изкуството по-честичко си спомняха това, щяха да си спестят доста нерви.

ff

6. Не напускайте работа.

Не ви казвам това, защото като повечето хора мисля, че идеята ви няма да успее. А просто защото смятам, че напускането на работа нарушава един много важен баланс, който аз наричам Секс и Кеш (Sex & Cash).

За мен всеки артист има две работи – едната е секси, творческа и удовлетворяваща, а другата… е, тя плаща сметките.

И това важи за всички.

Хората, които си мечтаят само и само да напуснат гадната си работа, за да правят това, което им се иска, те… никога не успяват..

Имам приятел, Фил, талантлив фотограф в Ню Йорк. Той прави истински фурор с новаторски сесии в независими списания, което не му носи никакви пари, но пък трупа портфолио. И после снима продуктови каталози за разни магазини, защото трябва да си плаща сметките.

Или Мартин, английски писател, който пише страхотни романи, които се продават добре. Но въпреки това и на него му се налага да попълва бюджета от време на време с писане на материали за английски вестници.

Не е ли същото с художниците, които този месец рисуват сини картини, защото това се търси на пазара, а следващия – червени, защото това им идва отвътре.

Или с програмистите, които през деня пишат код за големи корпорации, а вечер правят шантави компютърни игри, с които да забавляват приятелите си.

Мисля си за младия писател, който сервира в ресторант и си мечтае за времето, когато животът му няма да е така болезнено раздвоен.

Е, “болезненото” може и да мине, но “раздвоеното” едва ли – тази двойнственост винаги ще е част от живота на повечето хора на изкуството.

И колкото по-скоро приемете това, толкова по-бързо започва да се развива кариерата ви. И обратно, хората, които си мечтаят само и само да напуснат гадната си работа, за да правят това, което им се иска, те… никога не успяват.

За днес стига толкова – скоро очаквайте още съвети от Хю Маклауд.

Leave a Reply