Привилегията да усещаш болка

with 1 Comment

Наближава Коледа, а с Коледа идва и времето, когато социалните и благотворителни кампании са в разгара си. Най-често, когато текат тези кампании, се разказват истории или се използват призиви, които атакуват индиректно страховете ни – да не се разболеем и ние, да не останем сами или да не ни се случи нещо подобно и на нас. Малко са историите, които показват обратната страна на медала – че в най-голямото нещастие може да се намери и някакво щастие.

Ако аз днес трябваше да презентирам благотворителната си или социална кампания с кауза, бих заложила на следната история:

Веднъж попаднах на едно много интересно обяснение на думата „болест“ на английски език. Disease значи болест, но разделена на две, думата означава „dis-ease”, т.е. състояние, в което не ти е лесно. Не ми е лесно да говоря за болести и нещастия, защото знам, че страхът е сигурен мотиватор да ви накарам да отделите внимание на моята кауза. Не е лесно, защото искам да обърна нещата и да ви покажа, че хората, които са болни, са хора, способни на дори по-големи подвизи от нас, здравите. Искам да ви разкажа историята на Кейла – едно красиво момиче, което научава на 14-годишна възраст, че е болна от множествена склероза. Заболяването не е лечимо – собствената ни имунна система атакува нервните ни клетки, а комуникацията между мозъка и отделните части на тялото сякаш дава на късо. В резултат на това, Кейла губи чувствителността в краката си и в рамките на 8 месеца не е способна да ходи. За щастие, лекарствата ѝ помагат и след осмия месец чувствителността в краката ѝ се възвръща. Тъй като вече не може да играе футбол, Кейла решава да тича. Тя знае, че няма гаранция колко дълго ще може, но иска да тича. Бързо. Иска да носи отговорност. Затова си избира треньор, който да я третира като всеки останал младеж, който решава да тренира бягане. Изискващ, вдъхновяващ треньор и човек. Тук вероятно смятате, че историята приключва с щастлив край. Всъщност това не е така – в най-голямата си радост, Кейла изпитва най-голямото страдание – да не усещаш болка. Всички си мислим, че да не изпитваш болка е благословия. Истината е, че имаме нужда от болката, за да сме пълноценни и нормални хора. Затова сега ви моля – вижте историята на Кейла. И след това помислете за това – как може всеки от нас да помогне на друг човек отново да се почувства нормален, без задължително да сме милостиви, да го съжаляваме и да се благодарим, че не сме на неговото място? Можем ли да помогнем по един различен начин? Можем ли да хванем Кейла?

One Response

  1. Antonia
    | Reply

    страхотно написано :)))))) пфф, беше удоволствие да го прочета:)! /то това май не е коментар към темата, но трябваше да го кажа/

Leave a Reply