Петъчни разговори с … Огнян Гъдуларов, който ходи по въже

with No Comments

Днес, по случай петъка, ще ви срещнем с един от онези хора, които са много трудни за представяне, защото едва ли има нещо, което НЕ са правили през живота си. Огнян Гъдуларов, нашият петъчен събеседник, започва професионалната си кариера като ветеринарен лекар, а на въпроса “Защо?” отговаря с “Защото трябваше да уча нещо, което да ми носи пари.” И после съветва младите хора да не правят като него и да не записват висше образование само защото трябва, а да търсят себе си и онова, което ще ги прави наистина щастливи. 

И зад този съвет си има изстрадан опит – след малко повече от десетилетие като ветеринарен лекар и малко понатиснат от съдбата, Оги открива себе си в обученията и работата с млади хора. И със същата страст, с която като студент в Стара Загора се занимава с грижа и изучаване на екзотични влечуги, започва да вдъхновява промяна в света около себе си.

В последните години в работата си като международен обучител Оги е направил стотици презентации на деца, младежи, млади лидери и обучители, основно в сферата на интерактивното преподаване, екологичното образование, младежката работа и неформалното образование. Преди няколко години среща няколко луди като него глави от Народно читалище “Бъдеще Сега”, с които преобразят стара училищна сграда в родопското село Гудевица в център за екообразование и приключения за малки и големи.

Именно с екипа на “Бъдеще сега” Оги застава и зад някои от първите TEDx инициативи в България – TEDxYouth през 2010 и TEDxSofia през 2012.

SONY DSC

Огнян Гъдуларов: Най-силният инструмент за презентации съм самият аз

Оги, здрасти. Едно от нещата, които не казахме за теб в представянето, е, че си инструктор по скално катерене и слаклайн. Какво точно е слаклайн?

Слаклайн е един съвременен градски (или горски J) „спорт”. Всъщност на български най-удачно е да се нарича Ходене по лента. Много е сходен с ходенето по въже, но за опора се използва лента с различна широчина и дължина.

Кое е по-трудно – да се научиш да ходиш по въже или да презентираш добре?

За мен да презентираш добре означава да си уверен, отпуснат, ясен, да не правиш нищо излишно и да не се страхуваш, което са всъщност качествата позволяващи да ходиш по въже. Не мен ходенето по въже ми отне 4 години да се науча, защото имах възможност всеки път като пробвам и не стане, да се откажа и да пробвам отново след няколко месеца. В живота, когато човек се учи да презентира рядко има лукса да се откаже ако не е уверен.

Няма трудни и лесни неща има неща, които ни се отдават по-бързо или по-бавно. Най-важното е да демонстрираме постоянство и да напредваме с толкова големи стъпки, колкото се чувстваме комфортно, но никога да не се отказваме.

За мен лично презентацията ти на Форум “Ключ” във Варна е в категория “Защо никой не учи на ТОВА децата в училище?”. На какво друго не ги учат децата в училище?

Всъщност в училище (визирам нашето родно училище, от което имам лични впечатления) не учат децата на нищо. За мен да научиш някого значи да му дадеш нещо, което да му помага в живота и което няма от къде другаде да научи. Цялото зубрене на информация е загуба на много години от детския живот. Самият факт, че знам да чета и пиша вече ми дава всички необходими умения да науча съвсем сам всичко, което се преподава в училище.

Аз не си спомням някой да ме е научил на друго полезно умение.

Това, което липсва на съвременното училище, е холистичният подход. Стремежът на учителите да разкрият пълния потенциал на децата според техните вродени интереси и таланти, развитието на критично мислене, умение за самостоятелно учене, способности за самоусъвършенстване, социални умения, справяне с чувства и емоции. Иска ми се също да има фокус върху духовната интелигентност, устойчивото развитие и глобалните въпроси.

И за да не звучи все едно само критикувам, искам да кажа, че в момента аз и хората около мен участваме в 2 паралелни проекта за създаване на съвременни образователни центрове (обучителен център и училище), които ще предоставят точно това на децата и младежите.

Знам, че обучението чрез преживяване ти е любима тема – би ли поразмишлявал малко върху идеята за презентиране чрез преживяване. Защото ни се струва, че презентаторите рядко стигат до идеята, че трябва да осигурят качествено преживяване на своята аудитория.

За мен доброто презентиране е преживяване на ума. И всеки, който успее да кара аудиторията си да полети на крилете на съзнанието, е постигнал целите си.

За да постигна това, изхождам от интереса и нуждата на хората, пред които говоря, а не от това, което аз искам да кажа.

Обучението чрез преживяване е комплекс от действия, емоции и размисъл. При презентирането чрез преживяване целта е да докосна аудиторията емоционално, интелектуално и да я запаля да направи нещо след това.

Коя ти е най-любимата презентация, която ти самият си правил и защо? А коя е била най-предизвикателна?

Най-любимата ми презентация е тази от Форум Ключ Варна 2014. Чрез нея успях да популяризирам един модел, в който искрено вярвам и искам да бъде следван от младите хора по света. Чрез нея се отблагодарих и на човека, който ме запозна с този модел. А споделянето на добрите идеи и знание с всички според мен е най-големия дар, който всеки трябва да дава.

В момента не се сещам за конкретна презентация, която ми е била предизвикателна. Но мога да кажа, че съм се чувствал притеснен и предизвикан, когато е трябвало да говоря неща, в които не вярвам искрено. В началото на „кариерата” ми като обучител често подготвях презентации на теми, които не бяха в контекста на моите ценности. В такива моменти това, което казвах звучеше кухо, защото не можех да го защитя от сърце и през житейския си опит.

Какво е да презентираш пред деца – общото мнение за тях е, че са нелека публика, трудно е да им привлечеш вниманието и e много лесно да го изгубиш.

За децата наистина е важно преживяването. Не бива да се отегчават и да се принуждават да учат по този начин. Когато ми се налага да подготвям презентации за детска аудитория, се старая да разчитам на любопитството им и на специфичните нужди, свързани с възрастовия период. С деца под 7 години е несериозно да се разчита на презентация за каквото и да е. До тази възраст водещ елемент е движението и ако ги принудя да стоят и слушат, губя своето и тяхното време. От 7 до 14-годишна възраст водещ елемент са емоциите и чувствата. Тук можем да заложим на добрите примери на герои и истории, свързани с чувства и емоции. Над 14-годишна възраст водещ елемент е разумът. Така че тук е важно да провокираме ума им и способността да разсъждават и да мислят критично.

Във всеки случай при работа с деца се старая да съм много кратък и конкретен. А ако има възможност да ги въвличам максимално в процеса и да въведа елемент на игра – тогава всичко е чудесно.

Любими презентатори? Или пък отделни запомнящи се презентации (в по-широк смисъл, незадължително със слайдове)?

Любими презентатори са ми:

Бенджамин Зандер на TED с уникалната презентация-преживяване за силата на класическата музика.

Гай Кавазаки с уникалното си умение да работи с аудиторията и да поддържа внимание.

Любими презентации:

Ал Пачино в „Any given sunday” – когато мотивира отбора си да играе за последния мач.

Майсун Заид на TED с презентацията за хората с увреждания.

 

Идея, структура, дизайн или репетиция – на кое отделяш най-много време, когато се подготвяш за презентация?

„Знанието е сила.” Аз съм на менение, че колкото повече знам за едно нещо, толкова по-лесно избирам това, което ми трябва. Но това е само в началото. След натрупването на опит човек си намира най-верния за него самия начин.

Важно е да се знае за различните структури на презентациите и кога се използват. Важно е да се знае за различните концепции в дизайна на презентациите. Важно е да се знаят много методи за разработване и систематизиране на идеи. Всичко това е важно да се знае в началото, когато човек се учи. Защото тогава, за да се чувства уверен презентаторът, има нужда да прави нещата стъпка по стъпка. Това е като с карането на кола. Докато се учим е важно да знаем и да мислим за всяко действие – кога да превключим скоростите, кога да отпуснем съединителя и т.н., а когато свикнем, започваме да правим нещата инстинктивно, без да мислим и никога не бъркаме. За мен е много важно, обаче, дори и да правя нещата инстинктивно, да не забравям, че трябва да се адаптирам към ситуацията и да съм съзнателен във всеки момент, за да не изпадна в рутина.

Относно презентациите – отделям голямо внимание на подготовката. Обмислям добре идеята през своите разбирания и през нуждата на аудиторията, минимизирам всичко, работя много върху логиката и последователността на информацията. Отделям време за позициониране на ключовите послания. Репетирам много, но НИКОГА не се старая да запаметявам текст. Вярвам, че ако знам какво искам да кажа, правилните думи идват сами.

Ако трябва да презентираш за удоволствие, каква ще е темата?

Антиглобализъм, свят без виртуални пари и устойчивост. „Свобода, равенство, братство!” – базирано на споделени ценности, взаимност и разбирателство.

Накрая по традиция е време за съвети. Съветвай ни сега – как се правят страхотни презентации?

  • Никога не се притеснявам, че ще сгреша нещо, защото аудиторията не знае какво искам да кажа. Така че не може да ме хване в грешка.
  • Никога не се притеснявам, ако забравя дума или изречение. Просто вдишвам дълбоко и мисля спокойно какво да кажа. В резултат се получава „драматична пауза”.
  • Старая се думите, които използвам, да са отражение на моите ценности и разбирания за живота. Така всичко излиза през сърцето и е най-достоверно за слушателите.
  • Старая се да бъда максимално експресивен, комбинирайки гласа, езика на тялото и думите, защото най-силният инструмент за презентации съм самия аз (т.е. презентатора), а не помощните средства (слайдове, атрибути и т.н.).
  • Винаги съм самия себе си! Всяка фалшива маска се отразява на начина, по който стоим пред аудиторията и остава подсъзнателно послания за фалш.

Петъчно с Оги Гъдуларов си говори Мишо Стефанов от Make Them…

снимки: личен архив, форум Ключ

Leave a Reply