Сценичното присъствие – от страха до умението

with No Comments

След като вече научихме как да се справим със сценичната треска, е време да помислим и за това какво да направим, след като вече сме на сцената, т.е. с нашето сценично присъствие. На сцената със сигурност е страшничко – вперените погледи и всичкото това очакване, стоварващи се върху човека на сцената, могат да го докарат до пълен блокаж. Затова е важно не само да сме супер добре подготвени, но и да се научим да контролираме мислите, емоциите и действията си на сцената.

Контрол над мислите

Мозъкът ни често успява да саботира самите нас. Ако например по време на презентацията си чуете коментар “не е зле”, той предизвиква мисли и чувства, които са в силна взаимна зависимост. Коментарът може да предизвика съмнението (мисъл) “Изглежда не му/ѝ е допаднала презентацията ми”, което кара презентатора да се почувства зле. Спиралата се завърта – това, че се чувства зле го кара да смята, че не само един човек, а никой не е харесал презентацията му, следователно се чувства още по-зле. Това пък от своя страна го кара да стигне до умозаключението, че никога повече не бива да излиза пред публика – и в крайна сметка да му се иска да се скрие/избяга и наистина да се откаже. Резултатът върху сценичното присъствие е катастрофален.

Основните когнитивни несъответствия
За да имаме власт над това как стоим на сцената, е добре да познаваме хитрините на мозъка ни. Той има свойството да ни подлива вода точно, когато не трябва, затова трябва да сме подготвени да разпознаваме малките му капани. Ето 7 най-често срещани:

  1. Катастрофалност – свойството да се фокусираме върху едно нещо, което да раздуем извън пропорция, т.е. да правим от мухата слон
  2. Прибързани заключения – когато съдим за нещо, без да имаме обективна информация (човекът на първия ред през цялото време ме гледаше лошо, значи презентацията ми е била ужасна!)
  3. Персонализиране – когато приемаме нечие чуждо поведение лично (например някой шушука по време на презентацията и го приемаме лично)
  4. Селективна абстракция – когато се фокусираме върху един негативен коментар на фона на 10 позитивни
  5. Свръхгенерализиране – когато проектираме сегашно събитие върху бъдещо (тази презентация се провали, следователно ВСИЧКИ други ще се провалят)
  6. Изпадане в крайности – всичко е черно или бяло (или ми харесват презентацията, или я мразят)
  7. Поставяне на етикети – превръщането на чувства в твърдения (отговорих грешно, значи не съм компетентен)

Познато звучат, нали? Няма начин да не сме изпадали в някое от горните състояния, ако не и във всичките. За да стоим добре на сцената трябва да се избавим от тях. Това е възможно, ако обърнем внимание на подготовката си и р-е-п-е-т-и-р-а-м-е!!

Как да репетираме сценичното си присъствие
Докато проучвах материали за този пост, резултатите ме отвеждаха почти винаги към танцьорите и другите хора на изкуството. Аз самата имах доста изяви на сцена пред публика в рамките на 10-те години, в които танцувах модерен балет. Има една простичка истина – да си танцьор не значи, че просто имаш талант и си винаги готов за изява. Означава много, много репетиции, докато не се слееш с танца така, че дори музиката ти да спре, да можеш да го довършиш. Сценичното присъствие също не се изчерпва само с това да изтанцуваш движенията – чрез тях ти трябва да разкажеш история на публиката, да ѝ предадеш емоции и послания, при това без думи. Танцът се явява средство да общуваш с публиката от сцената, да си експресивен, но не досаден или нахален, и да намираш начини да се свързваш с нея.

ted-main-stageКогато става дума за презентации, репетициите са също толкова важни, колкото и при танците. Ето някои предложения за подготовка на следващата ви сценична изява:

Техника 1: напишете си сценарий. Разпишете как ще протече презентацията ви от началото до края, като включите всичко – паузи, демонстрации, интеракции с публиката. След това прочетете сценария си 10 пъти. Повторете същото, но на глас. Запишете се и се слушайте. Накрая презентирайте пробно пред някого. Всичко това ви кара да запомните логиката на презентацията си и да се слеете с нея, да я усетите. Това ще ви предпази от вредния навик да я наизустите до степен, в която една липсваща дума ви докарва до пълен блокаж.

Техника 2: тренирайте мълчание. Ако си направите труда да се запишете, когато репетирате презентацията си, отделете си време да анализирате паразитите в речта ви – “ъъъ”, “ъмм”, “тоест”, “значи”, “в смисъл”, “нали”. Заменете ги с драматични паузи. Когато говорим пред публика, често се притесняваме да спрем, но паузите и мълчанието ѝ дават време да осмисля казаното от нас и вкарват драматизъм в сценичното ни присъствие.

Техника 3: научете се да се гледате отстрани. Докато репетират, танцьорите са заобиколени от огледала от всичките си страни, за да може във всеки момент да виждат това, което ще види публиката. Всяко движение на тялото и всяка мимика на лицето се репетират безброй пъти, за да може веднъж изтанцуваният танц да предаде успешно посланието. Затова репетирайте пред огледалото – вълнувайте се, правете гримаси, тренирайте жестовете си, стойката си, походката си. Повтаряйте ги, докато сами не си повярвате колко сте убедителни.

Техника 4: направете видео на презентацията си. Обърнете внимание на няколко аспекта:

  • движите ли се много, докато говорите? Постарайте се да ограничите движението си по сцената и се съсредоточете върху стойката си и жестовете с ръце – колкото по-“отворена” е позата на тялото и жестовете към публиката, толкова по-уверени и искрени изглеждаме
  • гледате ли публиката в очите? Най-голямата грешка, която можете да направите, е да не гледате публиката в очите, а вместо това да забодете поглед я в земята, я в лаптопа. Набележете си няколко човека на различни места в публиката, които са ви симпатични, и си представяйте, че са ви приятели. Местете погледа си между тях – така публиката остава с впечатлението, че виждате и контролирате реакциите ѝ.
  • притеснявате ли се, че изглеждате нервни? Недейте. Да покажете уязвимост не е признак на слабост – публиката намира това за искрено поведение и цени факта, че въпреки това сте готови да презентирате.

И за финал – никога не забравяйте две неща – бъдете себе си и бъдете искрени. Да имитирате други презентатори или да сте престорени няма смисъл – публиката ви ще забележи това и ще я изгубите. Не се страхувайте от малките си недостатъци – те ви правят по-близки с хората, които ви гледат и слушат.

Източници: http://www.slideshare.net/missrogue/how-to-rock-an-audience-from-stage-fright-to-stage-presence, https://hbr.org/2013/06/how-to-give-a-killer-presentation/ar/1
Снимки: http://www.tedxgrandviewave.com/2014/03/27/5-lessons-from-ted-founder/

Leave a Reply