No Fear! Или как да победим сценичната треска

with 2 Comments

Потни длани, учестено дишане, изтръпнали крайници, “пеперуди” в корема – всички сме преживявали поне веднъж един или повече от симптомите на сценичната треска преди важно участие пред публика. Истината е, че дори и най-опитните презентатори (и всички останали хора, които се появяват често на сцена) изпитват различна степен на вълнение преди всяка изява.

При някои обаче това може да е дори болезнено изживяване, граничещо с панически страх или фобия (точно така определят най-силните прояви на сценична треска някои съвременни психолози). Една известна шега на Джери Зайнфелд гласи: “Говоренето пред публика е страх номер 1 на средностатическия човек. Страх номер 2 е от смъртта”.

Ако погледнем на този процес от физиологична гледна точка, ще разберем, че шегата в голяма степен е вярна. Сценичната треска по своята същност е естествен механизъм за оцеляване, при който се отделят два мощни хормона – адреналин и кортизол. Същите, които се отделят, когато някой ни преследва и трябва да бягаме за живота си. Кръвта напуска стомаха, което води до объркване и дори хаос в системата (точно това са “пеперудите”) и цялото тяло решава, че сте в опасност – от там и останалите симптоми като изпотяване, учестено дишане, ускорен пулс, изтръпване на крайници и др. Това обяснява защо за много хора говоренето пред публика си е направо ужасяващо.

Трябва да си дадем сметка, че този процес не подминава и много професионални изпълнители. През 2011 г. британската певица Адел споделя пред сп. Rolling Stone, че пеенето пред публика на живо я ужасява и разказва за няколко свои участия, в които е бягала през аварийния изход или е повръщала от напрежение. Подобно нещо споделя и рок звездата Ози Озбърн. В своята автобиография от 2010 г. той описва преживяванията си преди участие доста образно: “Да кажете за мен, че страдам от нервност преди шоу е като да кажете за ударен от атомна бомба, че леко го е заболяло”.

20110427103214-Ozzy_Osbourne

Но все пак този пост няма за цел да ви обезкуражи, а да ви даде практически съвети, научени от мен през годините на сцена (и като презентатор, и като полу-професионален музикант), които да ви помогнат не само да преодолеете сценичната треска, но и да обърнете напрежението в своя полза.

Истината е, че това не е никак сложно. Не казвам, че е лесно, но не е сложно. И има няколко основни неща, които можете да правите, за да сте сигурни, че сценичната треска няма да провали участието ви.

Първо: Подгответе се отлично!

Не мога достатъчно силно да наблегна на важността на това да сте подготвени. И като презентатор, и като музикант съм си позволявал, за мой срам, да излизам на сцена недостатъчно подготвен. И винаги това ми е носило огромно напрежение, дори и крайният резултат да не е бил съвсем трагичен.

Подготовката при презентиране включва няколко неща (на които скоро ще отделим отделен пост, тук само ги изброяваме кратко):

– Познаване на темата на презентацията из основи

– Добре изградена, структурирана презентация с ясни послания

– Репетиции, репетиции, репетиции.

Колкото по-добре сте се подготвили, по-ясна презентация сте изработили и повече сте репетирали – толкова по-малко напрежение ще чувствате преди самото презентиране.

Второ: Не се успокоявайте, надъхвайте се!

Преди години, точно преди важен концерт седях в стаята зад сцената и се опитвах да се успокоя. Но колкото повече си казвах “Спокойно”, толкова по-неспокоен ставах. Накрая, като видях, че няма смисъл, реших да направя точно обратното и си казах “Ами след като не мога да съм спокоен, защо не взема да избухна”. Концертът беше един от най-успешните в личната ми музикантска история – и вече години това е един от основните начини да се справям със сценичната треска.

Спрях да се опитвам да потисна напрежението преди участие и започнах да го харесвам. Тръпките в корема ми започнаха да са сигнал, че предстои нещо вълнуващо, че е време да се случи нещо велико. И това, вместо да ме тревожи, започна да ме надъхва. Същият подход започнах да прилагам и към презентирането си пред хора.

И години по-късно открих, че това е било най-доброто нещо, което съм могъл да направя. Все повече психолози – изследователи на стреса и сценичната треска твърдят, че вместо да се успокояваме преди участие, трябва да се ентусиазираме. По този начин използваме ефективно големите количества адреналин и се справяме много по-добре със задачата. Това се доказва и от изследването на A. Brooks от Harvard Business School (препоръчвам го горещо), и от страхотната TED презентация на Кели МакГониъл за стреса като наш приятел.

Трето: Фокусирайте се върху тялото си.

Непосредствено преди самото участие не е време да преговаряте презентацията си – това е трябвало да го свършите в етапа на подготовка. Преди да излезете на сцената е време да се погрижите за тялото си. Колкото и странно да ви звучи, това вероятно е най-доброто, което можете да направите – и поне при мен работи безотказно.

При мен това отнема общо 15 минути и включва три компонента (четири, ако се готвим за музикално изпълнение, но тук говорим за презентация и публично говорене):

 

– Разтягане – 5 минути

Преди важна излизане на сцена разтягам всички основни мускулни групи и сухожилия на тялото си. Е, ще кажете, да не се готвя за маратон? Не, но нали си спомняте какво казахме за сценичната треска – нашето тяло си мисли, че идва голяма опасност. Затова, когато го разгряваме и разтягаме, то си мисли, че ние се готвим да посрещнем опасността. И е право, защото точно това правим.

Ето няколко от основните неща, които разтягането прави с тялото ни, а вие преценете дали е добре да се случва преди важно говорене пред публика:

. подобрява кръвообращението

. подобрява позата на тялото

. подобрява координацията на движенията

. намалява напрежението и вдървеността на мускулите и ставите

. вкарва ума ни в активна почивка

Ако не сте сигурни как да се разтягате, ето едно чудно видео:

 

– Загряване на говорния апарат – 5 минути

Като певец съм понаучил това онова за говорния апарат и знам колко важно е той да бъде добре загрят преди активна работа. Не говоря за разпяване, разбира се, а за загрявка. При мен тя включва две неща

а) активно загряване на лицевата мускулатура – тук правя всевъзможни движения с челюстта си, всякакви пресилени гримаси, така че да усетя напрежение в лицевите мускули, и особено внимание обръщам на разгряването на устните и езика си (отделен пост за това обещавам);

б) загряване на говорния апарат – има няколко упражнения за загряване на гласните струни, като най-доброто от тях (и обикновено напълно достатъчно при говорене) е да се опитате да издадете най-ниския тон, на който сте способни и да го задържите. Това е същият тон, който издавате сутрин, когато се протягате – ниско, ниско, приличащо на ръмжене или мъркане на котка (или дори скърцане при някои хора) тонче. Този нисък тон е най-доброто, което можете да причините на гласните си връзки – той ги масажира, вкарва кръв в тях и им помага да се възстановят след изтощителна работа (можете да го правите и след говорене).

 

– Тишина – 5 минути

След всички загрявки обикновено си давам 5 минути тишина. Дори ако мога, лягам на земята и се отпускам напълно. Идеята е тялото да си почине и отпусне. Обикновено това е времето, в което се донадъхвам вътрешно и обръщам емоцията от страх в силно вълнение за това, което предстои. Припомням си, че съм там заради хората, които ще ме слушат, и че имам какво да им дам. И общо взето тялото ми се отпуска, а душата ми се наелектризира и после съм готов да изляза на сцена.

 

Това е от мен по темата “сценична треска” – сигурно има още много какво да се каже, но и без друго стана дълга публикация. Ще се радвам да се включите в дискусията и да споделите вашите начини за справяне или пък каквито други мисли имате по темата.

Със здраве!

Мишо

 

снимки: nyfa.edu, musicopolis.es, lifehacker.com

2 Responses

  1. тонч
    | Reply

    Супер, мн ми хареса частта за самозащитната реакция на тялото към стреса. До ден днешен ми се случва, вкл леко разтреперване на ръка, к/ото и да мисля,че съм подготв. Но особено и к/о обстоятелствата ме притиснат в послед.момент да фасилитирам или презент.нещо пред група хора, които са експерти, мн по-големи от мен и к/о не познавам. Имам няколко малки хватки за справяне: 1. ако нямам визуални помощи, може да прегледам пак краткия аутлайн или схема на презентацията – не за да уча, а за за да визуализирам за последно последователността й , в случай, че ”блокирам” някъде по пътя . Пия вода и в ”тихото” време уравновесявам дишането – това е спокойната ми точка и Point of no return:) 2 После влизам ”в роля” – вече не мисля за нищо освен публиката, адрен.пак идва, но не ми пречи, всяка част енергия насочвам към delivery-то. 3. Влизам с усмивка, з/ото предразполага хората да се оставят в ръцете ми, да ми се доверят, и им е чаровно- 1ви опит да ги спечеля, а позит.им реакция ме отпуска. 4. Концентрация и говорене – винаги гледам конкретен гост и местя погледа си от човек на човек- т.е. като разширен разговор, не с един, а с повече събеседници. Никога не гледам някъде над или зад публиката, нелогично ми е. Така освен, че си комуникирам реакциите им, така се концентрирам аз и фокусирам в/у общуването с тях, а не в/у мисли за речта си. Така и ако нещо непредвидено се случи, ще мога да го забележа и инкорпорирам в речта, вместо да го игнорирам. Вс това ме разсейва от мисли за стрес, и тн, и ме въвлича в живо взаимодействие с публиката или поне това ми е главната цел. Мн интересно да се позамисли човек…:)) мерси.

  2. зои
    | Reply

    Понякога преди концерт си казвам ” Ако Моцарт не беше излязъл пред публика ,никой нямаше да знае колко е велик.”

Leave a Reply