Как да спечелим публиката? (Част 2)

with No Comments

В първата част на поста вече представих някои принципи на говоренето пред публика, с помощта на които презентаторът да направи първите крачки към спечелването ѝ. В тази част от поста ще обърна повече внимание на самия презентатор и неговото отношение към публиката, а принципите са вдъхновени от “старата школа” на Дейл Карнеги. За времето, в което е живял (1888 – 1955), мистър Карнеги е успял да се превърне в един от създателите на литературата на тема личностно развитие, говорене пред публика и други теми, свързани с човешките взаимоотношения. Това, което ме впечатли е, че неговите правила и принципи се основават единствено и само на опита му, което ги прави непреходни. И така, ето ги и тях:

Опознаване на публиката
Според Карнеги е много важно как презентаторът формулира изказванията си и дали говори на езика на публиката. Използването на местни примери и алюзии, както и думи, отнасящи се до интересите на конкретната публика прави презентацията да звучи близка. Това, разбира се, е свързано с инвестирането на време в проучването ѝ – кои са хората, за които ще се презентира, какво е специфичното за града им, компанията им, предизвикателствата, пред които са изправени? Дейл Карнеги формулира едно много просто правило – нещото, което най-силно вълнува слушателите са самите те. Тяхната самовлюбеност е инструмент, чието умело използване може да ги спечели.

Открито възхищение към публиката
Проявата на искрено възхищение не е лесна работа – равнява се на това да споделиш на публиката нещо за нея, която тя не подозира, че знаеш. Тук не говорим за евтини ласкателства или клишета от типа “вие сте най-интелигентната публика”. По-скоро става дума за това, че ако познаваме малко известен факт за публиката и го споменем в правилен контекст и с искрена възхита, това би спечелило хората на наша страна. Всичко друго е фалш, който трябва да бъде избегнат.

Отъждествяване с публиката
Когато презентаторът се отъждествява с публиката, това значи, че открито заявява, че той и аудиторията са част от един отбор. Пряката връзка с публиката е добре да се направи още в самото начало на презентацията с първите думи. Това може да бъде чрез някаква история, която свърза презентатора с конкретната публика на ниво култура, държава, град или каквото и да е – връзка може да се направи, стига да бъде потърсена. Друг начин за отъждествяване с публиката е използването на местоименията “вие” и “ние”. “Вие” вкарва директно публиката като част от разказа и ги държи будни, например “Когато направите това и това, видите Х на брой неща, тогава си мислите еди-какво си”. “Ние” се използва в ситуациите, когато има риск от разединение на публиката или риск изказването на прозвучи снизходително – тогава е добре презентаторът да включи и себе си като част от цялото – “Ние, хората, сме същества, които се интересуват предимно от себе си”. Представете си това изказване да беше с “вие” – същинска катастрофа, нали? в

Участие на публиката в презентацията
Всякакви демонстрации с участието на публиката, автоматично събарят “стената” между нея и презентатора. Най-малкото защото публиката симпатизира на всеки свой член, който бива “вкаран в играта” на презентатора. Важна е също подходящата нагласа на говорителя – че лекцията не е рецитация, а целта ѝ е да предизвика определена реакция у аудиторията.

Говорителят е на заден план
Един от най-добрите начини за един оратор да се сприятели с публиката е да постави себе си на по-заден план – най-сигурният начин да бъде отблъсната публиката е, ако говорителят се смята за нещо повече от нея. Ако имате слабост, която ви притеснява, може да я споделите на публиката, но не по начин, който да буди съжаление, а в контекста на това, че имате намерение да дадете всичко от себе си, независимо от слабостта ви.

Постът е базиран на литература на Дейл Карнеги – книгата “Как бързо и лесно да се научим да говорим пред публика”. Снимка – http://www.kameronhurley.com

Leave a Reply