5-минутният експеримент

with No Comments

Понякога, за да повярва човек в нещо, трябва да го опита. Може да ни рекламират най-лъскавата кола, най-вкусната храна, но докато не седнем зад волана или не вкусим онзи сладкиш, няма да повярваме. Затова и днес ще експериментираме. Това, което се иска за експеримента, са 5 минути. В рамките на тези 5 минути задачата ви е да се концентрирате – ще четете приказка от майстора на приказките Ангел Каралийчев. Авторът има свойството да ниже думите така, че да ни пренася в приказния свят. Това, което се иска от вас, докато четете откъса от неговата приказка за “Тримата братя и златната ябълка”, е да се концентрирате върху нещо от фона наоколо – стола, в който седите, музика, тиктакането на часовника. Запомнете – четете приказката, но не изпускате от поглед случващото се около вас. Трябва да не позволявате на този Каралийчев да ви отнася в приказния свят! Да започваме:

story

Имаше един стар селски дом, направен от дърво и камък. Покривът му приличаше на овехтяла ръждива шапка с отпуснато надолу кръжило. Изпод шапката гледаха към двора две дълбоки прозорчета, замрежени с кръстовидни дървени решетки. Щърково гнездо се беше наместило върху каменната плоча на белосания комин. Над гнездото шумолеше, разперил клони, вековен сенчест орех. Тежка дъбова врата, набита с ковашки гвоздеи, скърцаше продължително и жаловито. Наперен петел се разхождаше пред вратата и кълвеше разпилени овесени зърна.

Един ден, щом петелът разпери крила, проточи шия и гръмогласно изкукурига — приказката започна.

Най-напред се разтвори дъбовата врата. Блеснаха озарените от изгряващото слънце шарени паници и медници, окачени на дървени куки под полицата. Котката, задрямала до камината, стана, протегна се изгърбена и бавно прекрачи прага. Крадешком тръгна към градината да гони врабчета. Миндерът в широката стая беше постлан с дългорунни китени халища и шарени възглавници. Върху миндера седеше старец на преклонни години. На два побити гвоздея на стената над главата му висяха дървен лък и колчан със стрели.

Пред стареца стояха прави трима мъже. Гологлави. Калпаците си държаха в ръцете.

Те бяха тримата синове на стареца:

най-големият,

средният и

най-малкият.

Първите двама се пъчеха пременени и накичени. На калпаците им се ветрееха пера паунови. Копринените им пояси спускаха дълги алени ресни до бедрата. Ботушите им стигаха до коленете. Най-малкият се гушеше зад тях нескопосно облечен, опасан с колан от лико, несресан, както му е редът. Босоног. Перчемът му бе паднал върху челото. Очите му горяха като два живи въглена.

А сега бързо кажете – къде бяхте? Усещахте ли още стола и шума наоколо? Мислехте ли си за онзи проблем в работата, за трафика на път за вкъщи? Или пред очите ви все още проблясват шарените паници и медници и виждате горящите като въглени очи на малкия брат? Не се притеснявайте – ако не успяхте да минете теста и все пак Каралийчев проникна в умовете ви и ви пренесе в стария селски дом, това е нормално. Това е силата на приказката – колкото и да се концентрираме, не можем да устоим на притегателната сила на думите в една добра история. Затова, ако още се чудите как да започнете презентацията си или да я поднесете така, че да ви чуят, разкажете им я – накарайте ги да се пренесат в нея, да разберат смисъла ѝ, да търсят отговорите на въпросите, преди да сте им ги дали, да очакват. Make them… feel. 

 

снимка: http://www.moorizzlasays.com/
приказка: http://chitanka.info/text/3565-trimata-bratja-i-zlatnata-jabylka

Leave a Reply