Петъчни разговори с … Нанси Дуарте

with No Comments

Когато някой спомене името на Нанси Дуарте, първото, което задължително изниква в умовете на хиляди професионалисти по света е “презентации”. И има защо!

Вече повече от 10 години Нанси Дуарте е един от водещите световни експерти в създаването на вдъхновяващи презентации, автор на купчина книги (от които Slide-o-logy & последната й Resonate, която е достъпна безплатно онлайн в супер як мултимедиен формат, са измежду настолните четива на екипа на MAKE THEM…) блогър, собственик на консултантска компания и академия, презентатор и консултант на участниците в TED… Няма смисъл да изброяваме повече.

Днес, по случай петъчния облачен ден, ви предлагаме превод (с малки съкращения) на нейно интервю в блога на TED на тема “Как да правим убеждаващи презентации”

Нанси Дуарте: Говорителят има нужда от публиката повече отколкото публиката има нужда от говорителя.

Блогът на TED разговаря с Дуарте в нейния калифорнийски офис за това как се прави убийствено яка презентация, както и за това как нейното участие в TED повлия на разбирането й за презентирането.

 

TED: Кои са трите най-важни фактора за създаването на страхотна презентация според теб?

Номер едно, според мен, е фокус върху аудиторията. Важно е да се отдели време и да се помисли каква ще е аудиторията, след което всички материали да се създават с чувство на емпатия към тази аудитория. Вие искате от тях да приемат вашата идея, което означава, че ще трябва да изоставят някое свое разбиране – а това е трудно. Затова – опознайте аудиторията си, ходете в техните обувки. Кое не им дава сън нощем? Има ли причини, поради които да не приемат посланието ви. Повечето презентатори са погълнати от това бързо да потготвят съдържанието, което ограничава материала до тяхната тясна преценка. Когато сменят подхода си с такъв, центриран върху публиката, посланието изведнъж ще започне да резонира и хората ще усетят по-дълбока връзка с вас и презентацията ви.

Номер две – трябва да разбирате своята собствена роля в презентацията. Толкова хора смятат, че играят главна роля – нещо като основния герой в историята – просто защото те говорят най-много. Но в действителност, вашата роля е по-скоро на водач – вие би трябвало да давате на публиката вълшебен подарък или специален инструмент, или да им помагате да се справят с някакъв проблем. Трябва да се съобразявате с аудиторията си. Ако хората отхвърлят идеята, която вие им презентирате с надеждата, че ще я приемат – идеята ще умре. Трябва да мислите по следния начин: “Говорителят има нужда от публиката повече, отколкото публиката от говорителя”. Тогава ще започнете да подхождате към материала си с мисъл за публиката – и това ще ви позволи да говорите от позиция на скромност, а не с арогантност. И това ще ви позволи да създадете движението, необходимо за разпространението на вашата идея.

И накрая третото нещо – облечете идеята си в история. Историята играе роля на захарна обвивка на горчив хап – прави преглъщането по-лесно. Ако погледнете древните общества, живели без писменост преди хиляди години, ще видите как историите са се предавали през поколенията почти без промяна. И въпреки това много хора не могат да си спомнят презентациите, които са слушали. Затова, използвайки принципите на историята – сблъсъка и разрешението – ще можете по-лесно да убедите публиката в правотата на своята идея.

 

TED: Любопитни сме – какво научи от собственото си участие на TED?

 

Научих толкова много! Когато всички те смятат за “дамата на презентациите”, има риск да се издъниш сериозно. Най-трудно ми беше да събера презентацията си в толкова ограничено време. Съкращавах и съкращавах, като не забравях, че все пак трябва да подчертая защо това е важно за публиката. Работех с треньор, който ми помагаше да открия местата, които могат да се съкратят. Казваше ми неща от типа на “Тук се забави повече от нужното” или “Подчертаването на тази част ти отне твърде много време”. Първо работих с таймер, отбелязващ нормално времето, докато не бях сигурна, че се вмествам. След това започнах да работя с обратно броене, за да знам “когато мине една четвърт от времето, трябва да съм на този слайд, а когато мине половината – на този”. Създадох маркери в ума си, за да знам дали се движа навреме. В крайна сметка, свърших презентацията си 6 секунди преди края на времето.

Това беше страхотен момент за мен, защото аз самата не бях го преживявала. Бях подготвяла хора за участие, но, леле, да застанеш на мястото на жертвата си беше интересно. Научих много за силата на репетицията. Ако репетираш наистина, наистина, наистина качествено – презентацията звучи сякаш я импровизираш. Някои хора репетират до степен на роботизиране и звучат сякаш са си запомнили презентацията наизуст. И се изисква здрава работа, за да направиш крачката от това да звучи като рецитирана до това да звучи естествено.

 

TED: И така, класическият съвет за преодоляване на сценична треска е да си представиш публиката по бельо. Какво препоръчваш ти на хората, за да останат спокойни?

Аз обикновено не се притеснявам, но когато се качих на сцената на TED, бях нервна, защото там залогът е доста висок. Препоръчвам упражнения за дълбоко дишане – вдишайте възможно най-дълбоко и след това вдишнете бързо още няколко пъти. След това много бавно издишайте. Това успокоява сърцето ми. Но любимият ми съвет не е измислен от мен, а от човек на име Ник Морган. Той казва: “Онова, което трябва да направиш преди да излезеш на сцена, е да помислиш за някого, когото силно обичаш”. Когато го направих, буквално почувствах как химическите процеси в тялото ми се промениха. Рамената ми се отпуснаха и сърцето ми се разтопи. Чувството на любов кара тялото ни да се успокои само. И това е чудесен начин да преодолеем сценичната треска.

 

TED: Какъв е най-добрият начин да започнеш работа по една презентация?

Най-добрият ми съвет е да не я започвате в PowerPoint. Програмите за презентация ви карат да мислите за информацията линеарно, а в първия етап е важно да мислите за цялостните идеи, а не за тяхното подреждане. Насърчавам хората да използват бележки или лепящи листчета – записвайте по една идея на бележка. Аз залепят моите на стената и ги прочитам пак. Тогава ги подреждам и пренареждам – и продължавам да го правя докато не стигна до логическа структура. И от там вече мога да работя в програма за презентации.

За мен лично презентациите са най-могъщият инструмент. Не можете да назовете движение, което не е започнало посредством изговореното слово.

Относно изображенията ми се струва, че хората много често избират най-лесния път и най-бързата за осъществяване идея. От типа на “Ще сложа снимка на ръкостискане пред картинката на земното кълбо, за да илюстрирам партньорство”. Е, колко ръкостискания на фона на планетата трябва да видим, за да осъзнаем, че е абсолютно клише. Друго популярно – стрела, забита в центъра на мишена. Сериозно? Всички други мислят така. Слайдовете сами по себе си са мнемонически инструмент – те помагат на аудиторията да запомни какво сте говорили. Те не са помощно средство за говорителя. Мишената няма да помогне да никого да запомни нищо. Не следвайте първата идея. Мислете за посланието, което искате да отправите и направете брейнсторминг за отделните моменти, които искате да подчертаете. Обърнете внимание на втората, третата, четвъртата идея – и когато стигнете до около десетата идея, вече ще имате доста по-запомнящи се визии.

 

TED: Едно от нещата, с които TED презентациите се отличават, е, че знаеш, че ще бъдеш сниман. Каква е разликата между презентациите на живо и тези, които продължават живота си на видео?

На сцената винаги е странно да се движиш свободно, защото обикновено в ежедневието говорим с хората отблизо и силното жестикулиране например изглежда твърде мелодраматично. Но на сцената трябва да движиш тялото си с уголемени движения. Когато не си свикнал с това, се чувстваш странно в началото, затова трябва в известен смисъл просто да спре да ти пука и да свикнеш. Казвайте нещата и се движете “на едро”. Правете големи смели крачки напред и назад. Имате такава голяма сцена, а хората не я използват добре.

Нали знаете как се гледа в публиката – поглеждате и задържате 5 секунди, поглеждате и задържате 5 секунди.

Смятам, че едно нещата, които Джил Болт Тейлър направи отлично, е как използваше на тялото си. Изпъваше ръцете си докрай, когато говореше за нирвана. След това, когато споделяше как душата й се е чувствала свита, сваляше ръцете си и ги свиваше пред себе си. Тя използваше тялото си като сценичен инструмент. Това е важен начин за подчертаване на посланието.

По отношение на видеото – много е важна и техническата репетиция. Аудиторията на едно видео е в път по-голяма от тази в залата. Затова когато има камери, опитвайте се да гледате ако не директно в тях, то поне в същата посока. Нали знаете как се гледа в публиката – поглеждате и задържате 5 секунди, поглеждате и задържате 5 секунди? Е, към камерата се гледа по същия начин – сякаш е човек. Свикнете с идеята, че обективът е лице. Почувствайте се сякаш говорите на жив човек, защото аудиторията пред екраните трябва да се почувства сякаш сте в стаята с тях и ги гледате в очите.

За мен лично презентациите са най-могъщият инструмент. Не можете да назовете движение, което не е започнало посредством изговореното слово. TED преди време беше великолепно събитие за тесен кръг хора, където се обменяха идеи, но вие отидохте на следващия етап, където съм презентациите се отнасяте като към медиен формат. И станахте толкова добри в тов, че резултатът е раждането на истинско движение. Онова, което TED направи, е, че създаде платформа за интровертите, за учените, за изобретателите – да оформят идеите си по начин, който е ясен и достъпен за по-голяма аудитория, за да могат идеите им да се разпространят и да бъдат приети. Това изцяло промени начина, по който хората презентират. И създаде този стремеж към съвършенство в комуникацията.

 

снимка: inktalks.com

 

Leave a Reply