Изкуството да говориш пред публика

with No Comments

Говоренето пред публика се нарежда сред десетте най-големи страхове на хората днес, редом със страха от височини, клаустрофобията, страха да не останем сами и дори страха от смъртта. Но хората, които могат да говорят пред публика без да им трепне окото, нито са се родили научени, нито са нещо по-различно от останалите. Единственото, което ги отличава, е желанието да се научат и желанието да предадат своето послание.

В този пост фокусът е върху една реч на учителката Рита Пиърсън, в която тя иска да предаде своята кауза, че всяко дете има нужда от своя шампион в лицето на своя учител или друг по-възрастен от него човек. Шампион, който да му вдъхва кураж и да го вдъхновява да дава най-доброто от себе си. Интересното в случая е, че Рита прави своето представяне без презентация – всичко, което тя иска да постигне в случая, е да вдъхнови промяната със своята история.

Има няколко елемента от речта на Рита, на които бих обърнала внимание:

  • Започва със съвсем кратко въведение, в което по най-простичкия начин споделя, че преподаването е целият ѝ живот
  • Споделя проблема – че има деца, които не се представят добре в училище
  • Споделя и решението – децата не учат от хора, които не харесват. Ученето не е едностранен процес, приключващ с училищния звънец, а постепенно изграждане на стабилна връзка с децата и взаимно доверие.
  • Може би най-отличителното в речта на Рита е, че динамиката, с която говори, е поредица от пикове и падове. В рамките на две изречения тя ни разсмива с пример от практиката си, след което ни сваля на земята, адресирайки, че в тази смешка се крие сериозен проблем и предизвикателство, за които може би не сме се замислили. Рита държи публиката непрекъснато нащрек, защото никой не иска да пропусне нейната история.
  • Чувството за хумор на Рита прозира от всяко нейно изречение – случайно заснетите в публиката лица са концентрирани, но усмихнати!
  • И най-важното – Рита вярва във всяка дума, която изрича. Трудно е, ще си кажете вие, когато на нас ни се налага да говорим за неща, в които не вярваме. Да, трудно е, но идеята е да намерим ако ще най-абсурдното нещо, свързано с нашата презентация, в което да повярваме. Няма как да провокираме емоции, без да вярваме, и няма как да променяме с нашите презентации, без да вярваме, че сме способни на това.

А сега, вижте видеото на Рита. След това направете следното упражнение – представете си, че утре светът ще зависи от това да убедите 10 човека в нещо, в което силно вярвате. Подгответе своята реч по темата, която истински ви вълнува. Изправете се пред огледалото и започнете да я тренирате. Целта на това упражнение е не толкова самата реч, колкото това да се убедите сами, че всеки от нас може да е невероятно въздействащ, когато иска и вярва в нещо. Или както е казал Бъртранд Ръсел:

“The fundamental cause of the trouble is that in the modern world the stupid are cocksure while the intelligent are full of doubt”.*


 

* “Фундаменталният проблем на модерния свят е, че глупавите си вярват, а интелигентните винаги се съмняват”.

Leave a Reply