Защо да разказваш истории е толкова важно?

Ако има една презентация, която обхваща почти цялата магия на разказването на истории, то тази на Андрю Стентън е може би един от най-силните претенденти за победител. Както винаги, няма нищо случайно – животът на Андрю се състои в писане и разказване на истории. Той се занимава с кино – сценарист и режисьор на „Търсенето на Немо” и „Играта на играчките” и всъщност има много трудна задача – да разкаже история на малки и големи, да я обрисува в образи и характери, да спечели сърцата на най-трудните слушатели и зрители – децата.

Да разказваш истории не е лесна работа. Да вплетеш история в презентацията си – също. Но успееш ли, печелиш минимум 3 неща:

1. Власт над публиката
Разказвайки история, ти увличаш. Контролираш публиката, защото знаеш точно кога и защо започва историята ти, кога ще приключи, в кой момент ще има обрат, кога ще ги разсмееш, кога ще се замислят, кога ще се почувстват некомфортно. Да владееш историята си значи да владееш публиката и нейното внимание. Това е една от най-трудните задачи за всеки презентатор. А какво значи трудна? Значи да се постига с много ТРУД и практика.

2. Шанс да бъдеш помнен
Още със старта на презентацията си, Андрю ме обезоръжи с… един виц. Много клиширано, нали? Да, обаче разказването на вицове само по себе си също е разказване на истории и то в ограничен брой изречения. Вицът на Андрю не просто ме накара да продължа да искам да го слушам, но и да го запомня. Това е също част от магията на историите – те се помнят, а заедно с тях – и разказвачите им.

3. Възможност да променяш
Историите носят в себе си невероятен заряд, защото провокират емоции. Най-силното оръжие на всеки лидер, говорител, родител, дете, мениджър – това е не толкова какво ще ти каже, а как ще ти го каже, защото в „как” е скритото оръжие, отключващо различните емоции. Този момент обаче е мноооого деликатен – как точно смяташ да променяш и защо? Положителни или отрицателни емоции ще отключиш и защо? Да променяш е отговорна задача, затова историята винаги трябва да е добре премислена, репетирана до откат и да носи своя смисъл и своята цел.

И така, къде е ключът към разказването на истории? Набелязах си само няколко фрагмента, но препоръчвам да не си спестите удоволствието да чуете тях и още много директно от Андрю:

Да разказваш истории е като да разказваш вицове – това значи да знаеш точно коя е ключовата фраза, която прави цялата шега, да знаеш откъде да започнеш и къде да завършиш, и най-вече да знаеш, че всяко изречение от твоята история води до една единствена цел, която в идеалния случай дава възможност да задълбочим разбирането си за това кои сме ние като човешки същества. Ако искаш историята ти да бъде чута, то, моля те, накарай ме да ми пука за нея! Всяка история дава едно обещание – че оставайки до края с историята, тя няма да ти загуби времето. Хората имат вродено желание да решават проблеми. Всъщност, те обичат да се потрудят, за да заслужат прехраната си. Когато разказваш история, твоята работа е умело да скриеш от хората, че целта ти е да ги накараш сами да се опитат да разрешат проблема в нея, преди ти да си им дал отговора.

Leave a Reply