Петъчни разговори с… Жюстин Томс

with No Comments

Петък е – трябва да се отпразнува. Затова решихме и точно в този ден да обявим нашата седмична рубрика “Петъчни разговори”.

Всеки петък ще ви срещаме с опитни комуникатори и презентатори от различни сфери. Ще се опитваме в недълги интервюта да улавяме техния опит и познания, ще се вслушваме в съветите им и ще се учим от успехите и от грешките им във великото изкуство на презентирането и публичното говорене.

Първият гост в нашите “Петъчни разговори” е Жюстин Томс – една от онези личности, които е много трудно да представиш с малко думи. Мениджър, преподавател, автор на книги, страстен блогър, активист за неедна добра кауза, майка на прекрасни деца – с две думи, Човек 2.0.

Ето и нейния петъчен разговор с Мишо от MAKE THEM…

 

Жюстин Томс: Умеещите са твърде малко на фона на всички 

Петъчен разговор с Мишо

Мишо: Здравей, Жюстин, и благодаря, че прие поканата ни да си първият гост в нашите петъчни разговори с презентатори. Откакто се познаваме, ти винаги си била човек, който “тъче на много станове” едновременно. Но в почти всички твои начинания сякаш презентирането и говоренето пред хора неразделно те следват. Затова и първо ми се иска да разбера колко важна част са те от нещата, с които се занимаваш?

Жюстин: Здравей Мишо, искрено благодаря за честта!
Не знам презентирането и говоренето пред хора колко важна част от нещата са, но със сигурност са от тези, които носят много вълнение, позитивни емоции и същевременно отнемат доста усилия за подготовка и случване.
Да, доста често говоря пред хора – лекции, конференции, семинари, обучения, срещи. Мисля, че това е невероятна възможност човек през другите да открива себе си и да развива себе си.

Не много отдавна ти се включи в създаването на един много интересен политически проект – ДЕОС. Какви нови предизвикателства по отношението на презентирането ти донесе това? И какви са разликите между бизнес презентацията и тази с политически послания?

Колко хубав въпрос! Свикнали сме за политика да се говори официално, а политиците да са някак скучни и еднакви хора. Решихме ДЕОС да е различен проект и да подходим към него със страст и да го развиваме като Startup. В този смисъл опитваме да сменим политическото говорене и лично аз да пренасям натрупаните умения от преди и в тази област.
Трябва да призная, че не е лесно. Хората са свикнали да очакват друго. И да, имат доста предразсъдъци и трудности да започнат да говорят за политика, извън клишетата, да мечтаят смело и да вярват в промяната.

IMG_017

М: Ние в MAKE THEM… вярваме, че умението да представяш себе си, своите идеи или определена тема пред дадена аудитория е едно от много важните качества, които всеки трябва да притежава. Ти самата от доста време преподаваш в Нов български университет и имаш добър поглед към развитието и уменията на студентите – могат ли те да презентират? Добре ли представят себе си и идеите си и какво им липсва?

Макар много да ми се иска да кажа обратното – по-скоро не умеят или поне умеещите са твърде малко на фона на всички. И това някак не се променя в годините в добра посока. Аз преподавам на маркетинг и комуникатори хора, за които наистина се очаква, подразбира да са професионалисти именно в публичното говорене и защитаване, презентиране на идеи. Да, ние, преподавателите работим в посока да се справяме и да ги учим. За жалост част от тези умения се развиват в по-ранна възраст и вероятно не се използва добре този момент в училищата, поради което са и проблемите в тази област по-късно.

Какво им липсва? От една страна артистичност и смелост, от друга – възможността да извлечеш най-важното, да го облечеш в красива визия, за да го представиш интригуващо, вместо скучно.

Аз самият съм имал удоволствието да съм около теб преди немалко важни презентации – понякога си била спокойна, а понякога съм усещал притеснение. Независимо обаче от това как си се чувствала предварително, презентациите ти винаги са били успешни – поне тези, на които аз съм бил свитедел. Как става това? Как се справяш с притеснението преди важна презентация?

Мисля, че е въпрос на опит, от една страна. Да, иска време и много пъти да си го правил, за да спреш да се вълнуваш от конкретния формат, брой хора пред теб, тема и т.н. От друга страна е добре човек да си остави правото да е човек, да се вълнува поне малко, да е истински. Защото именно тогава се получава най-добре. Не сме машини. Имаме очаквания.

Когато застанеш пред хората, погледнеш ги искрено в очите, прочетеш техните емоции успяваш по-лесно да преодолееш притесненията. А след първите няколко минути, навлязъл вече в темата, слайд след слайд, нещата поемат с лекота и в правилната посока

Опиши ни своя процес на създаване на презентация. Откъде започваш, коя е любимата и съответно най-неприятната част за теб, и за коя отделяш най-много време?

Нещо типично за мен е, че обичам да финализирам работата по презентацията си в последния момент, предната вечер в късните часове. Така навлизам дълбоко в темата точно преди представянето й и се чувствам подготвена.

Самият процес е дълъг. Първо чета статии, най-често от световни източници. Използвам активно търсене по ключови думи. После започвам самата презентация. Нанасям слайд след слайд на едро, само с по 2-3 думи на слайд. Позволявам си свободата да направя повече, а после махам, подреждам, редактирам слайдовете. Следва визуалната част – за мен тя е много важна, често по-важна от текста на слайда. Търся страстни, говорещи, пъстри снимки, с които да илюстрирам и предам по-добре идеята си. Накрая минавам финално, хомогенизирам изказ, детайли. И готово.

За мен лично най-тежка е началната фаза, а най-приятна – тази с визуализациите.

DSC_9177

Как ще процедираш, ако имаш само един час да сглобиш презентация по някаква тема?

Не е като да не ми се е случвало да го правя :) Обикновено когато времето ми е много оскъдно стъпвам на вече съществуваща презентация, близка като идея или стил до тази, която предстои. Редактирам, махам, добавям смело и оставам изключително малко текст, само за да се подсещам. Възможно е. :)

Кой ти е любимият презентатор? Или пък презентация? Като правим уговорката, че не е задължително да има слайдове, за да бъде презентация – може да е всяко публично говорене, което те е вдъхновило.

Няма да крия, че мястото, от което се вдъхновявам и уча е TED. Това е уникален проект, който ни среща с невероятни лектори от цял свят, страстно поднасящи различни теми в доста кратко време.

Ако прочетем въпроса по-общо – от любимите ми речи, вдъхновяващи ме са например класиката Чаплин в Диктаторът, тази на Стив Джобс пред студентите. От българските лектори много харесвам проф. Христо Кафтанджиев с неговия експресивен стил, говоренето на Маги Малеева по важната тема климат и събитията на Горичка, участието на Йордан Жечев в TEDxBG с темата „Рационални причини да останем в България“.

 

Лично аз вярвам, че от неуспехите си учим повече отколкото от успехите. Моля те, разкажи ни за неуспешна твоя презентация, от която си научила много.

Напълно съгласна с теб – от неуспехите си учим повече. Не помня за изцяло провалила се презентация, честно казано. Но проблеми от всякакво естество, най-често технически, които са досадни. Скептици в залата, които държат на всяка цена да споделят мнението си и са готови да спорят дълго, пасивна публика, която трудно се интригува. Добри поводи човек да се обиграе и да реагира адекватно.

И накрая нещо, за което ще молим всеки от петъчните си събеседници, е да даде поне 3 съвета на прохождащите презентатори. Кои са твоите?

1. Опитайте се да сте максимално подготвени, максимално спокойни и максимално искрени.

2. Вниманието на хората към вас е магия, чието овладяване иска опит. Вярвайте в себе си.

3. Никой не се е родил научен. А късметът винаги е на страната на начинаещите!

Успех!

Leave a Reply